Съзнателният оптимизъм: ще помогне ли на зависимите от алкохола?

В хода на многогодишни изследвания става ясно, че при около 30% (и при хората, и при животните) съзнателният оптимизъм не се появява при никакви обстоятелства!


Показателен в това отношение е експеримент на споменатия д-р Селигман. Той работи с групи студенти, кило са уведомени, че ще чуят неприятен звук и за да го изключат, трябва просто да натиснат едно копче.

Полезно е човек да се научи да не се разстройва за всяка дреболия. Защото,
след няколко неуспешни опита (натискат копчето, но звукът продължава) престават да действат и очакват, докато ги пуснат. Но някои продължават упорито да натискат заветното копче, докато не постигат положителен резултат.

Такива хора са наречени „съзнателни оптимисти“. Независимо от неуспехите те не се предават и рано или късно успяват. И не само в лабораторни условия, но и в живота.

Причините за „съзнателния оптимизъм“ не са изучени докрай. Очевидно голяма роля играят индивидуалните особености на личността, генетичната предразположеност, темпераментът. А външните фактори, макар и важни, са по-скоро вторични. Известни са немалко случаи, когато братя и сестри, израснали и възпитавани в еднакви условия, стават напълно различни: някои успяват, други стават „средна ръка“, а трети – закоравели неудачници. Същата картина се наблюдава и в държавен мащаб. Дори и при тоталитаризма някои хора успяват да постигнат много и да се чувстват щастливи.

Съзнателният оптимизъм ще помогне на зависимите от алкохола тогава, когато те самите реално и независимо осъзнаят необходимостта от помощ. Защото отказването на алкохола е труден процес. Той изисква не само съпричастност, но и реална подкрепа.

Споделете статията

Добавете коментар